• Ковид-пандемията осветли проблемите в българското здравеопазване и влоши достъпа до здравни грижи, особено на хронично болните пациенти.
• Здравеопазването трябва да е консенсусно и трябва да бъде разглеждано дългосрочно, с необходимата стратегия, създадена с участието на всички заинтересовани страни.
• Здравните системи в другите държави са стабилни, защото не зависят от това кой управлява.

Това са само част от основните изводи от проведения днес (7 юли 2021 г.) обществен дебат на тема „Очаквания към здравеопазването: между пандемията и реформите“. Форумът бе организиран от Националната пациентска организация (НПО), в партньорство с в. „Капитал“ и Българската стопанска камара (БСК), в рамките на проект „Пациентският отговор срещу COVID-19“[1]. Събитието беше хибридно – в присъствена и онлайн форма на участие, като в него се включиха петима кандидати за народни представители и представители на пациентски и професионално-съсловни организации, Българския червен кръст, фармацевтични компании и други заинтересовани страни.

От страна на политическите партии участие в дебата взеха д-р Иван Тодоров и д-р Десислава Малинова от „Изправи се! Мутри вън!“ (ИМВ), д-р Таня Андреева и д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ (ДБ) и д-р Ростислава Димитрова от „Българско лято“ (БЛ).

Неправителственият сектор беше представен от проф. Асена Сербезова и Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз (БФС), д-р Надежда Тодоровска от Българския червен кръст (БЧК), адв. Пламен Таушанов и Ренета Илиева от Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП), д-р Иван Маджаров и д-р Нели Нешева от Българския лекарски съюз (БЛС), Мира Ганова и Венета Куьова от DHI Клъстер, Деян Денев от ARPharM, Христина Николова от Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Иванка Желева от СНЦ „Федерация на жените“, Милка Василева от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и, не на последно място – д-р Станимир Хасърджиев, д-р Наталия Маева и Анна Любенова от Националната пациентска организация.

„През последната година разбрахме какво липсва на нас, пациентите – достъпът до качествено здравеопазване. Днешният дебат се провежда непосредствено преди изборите за 46-то НС и, заедно с представители на политическите партии, се надявам да научим тяхната визия, но с огромна молба това, което коментираме, на по-късен етап да бъде реализирано, защото българският пациент е уморен от обещания“, призова при откриването на дискусията д-р Наталия Маева от НПО.

Модераторът на форума Десислава Николова (журналист от в. Капитал) представи пред участниците в събитието резултатите от проучване сред пациенти с хронични заболявания и други заинтересовани страни, проведено в началото на тази година по инициатива на НПО. Проучването показва, че в условията на ковид-криза достъпът до здравеопазване е силно влошен. Като освовен фактор за това се отчита пренатовареността на системата, както и страхът от заразяване у пациентите, които се нуждаят от здравни грижи. Силно влошена е грижата за хората с хронични заболявания, показва още проучването. Според него, доверието към публичните канали за комуникация в условия на ковид е ниско и в по-голяма степен се разчита на социалния кръг. Проучването е част от изпълнението на проект „Пациентският отговор срещу COVID-19“ (вижте цялото проучване ТУК).

Д-р Станимир Хасърджиев от НПО представи резултатите от още едно проучване, осъществено от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на НПО, в периода 5-13 май т.г. „Попитахме над 1000 респонденти за това какво мислят и очакват хората от нашето здравеопазване. Финансиране, управление, информация – това са проблемите, които респондентите добре са напипали“, обобщи д-р Хасърджиев (вижте цялото проучване ТУК). Според д-р Хасърджиев, много по-евтино е за обществото, ако инвестира точно в уязвимите групи, защото накрая пак плащаме цената, но под формата на тежки усложнения и висока смъртност. „Някой каза, че тук било по-евтино да умреш, отколкото да се лекуваш. При най-бързо чезнещата нация не можем да си позволим такава висока смъртност, особено на хора в активна възраст“, заяви д-р Хасърджиев. Той съобщи, че НПО подготвя специална електронна платформа за онлайн дебат, където специалисти в сферата на здравеопазването и представители на заинтересованите страни активно да комуникират, да търсят и предлагат решения за преодоляване на дефицитите в здравната система. „Човек става много комбинативен, изобратетален по време на криза. Сигурен съм, че по време на ковид се направиха много добри неща, инициативи, които доказаха, че независимо от неразбориите, пак можем да оцеляваме и да създаваме добри практики. Днешната тема не случайно е за българското здравеопазване след ковид – защото смятаме, че ковид достатъчно добре показа слабостите на нашата система, но и силните й страни. Дошло е времето всички да си направим равносметка и правилните изводи, за да направим и правилните стратегии, и да предприемем правилните стъпки. Трябва да се поучим от грешките си, за да не ги допускаме занапред“, каза д-р Хасърджиев.

„Смесването на болни със здрави е недопустимо и оттам идва страхът на хората. Важно е да се разделят потоците. Би било добре да обмислим вариант при следваща вълна за изцяло ковид болници“, смята д-р Таня Андреева от ДБ. Мнението й беше допълнено от д-р Иван Тодоров от ИМВ, според когото една от основните грешки по време на пандемията е било спирането на плановия прием в болниците. „Това доведе и до рекордна смъртност. Част от тази смъртност е ефект от косвените ефекти на неадекватното управление на кризата. Трябва да се насочим и към дейности за профилактика и здравна просвета на населението. Профилактиката не само спасява живот, но тя спестява и средства!“, каза д-р Тодоров. Той призова за увеличение на публичните средства за здравеопазване, създаване на фонд, който да поема здравното осигуряване на доказано социално слаби български граждани, и намаляване до минимум на доплащането в здравната система.

За ясни протоколи за действие и ясни критерии кога какви мерки се включват или изключват призова д-р Александър Симидчиев от ДБ. По отношение на ваксинационната кампания, според него, е необходимо да се привлекат лидери на мнение в отделните ключови за ваксинация групи. Като пример за такава група той посочи възрастните хора от ромската общност, където здравни медиатори и ромски лидери на мнение биха били полезни за изграждане на по-висока степен на доверие към ваксинацията.

Да се обърне специално внимание на профилактиката на преполедувалите ковид, призова д-р Десислава Малинова от ИМВ. Тя също определи ситуацията в здравеопазването като хаос, поради липса на протоколи за действие. Според д-р Малинова също е необходимо да има чисти и ковид болници, за да се преодолее страхът от хоспитализиране. Държавата трябва да се пребори с нерегламентираните плащания, смята д-р Малинова. Тя приветства пускането в действие през изтеклата седмица на новото онлайн приложение на НЗОК, чрез което всеки пациент може да контролира как се разходват средствата от неговите осигурителни вноски. Д-р Малинова обърна специално внимание върху недостига на медицински сестри, като подчерта, че тяхното обучение от двугодишно е трансформирано в 4-годишно и това демотивира младите хора да избират тази професия. Думите й бяха репликирани от председателя на БАПЗГ Милка Василева, която призова: „Не пипайте образованието на медицинските сестри! Не е проблемът в 4-годишното образование, напротив – това е мотивиращ фактор за младите хора от степен бакалавър да могат да надградят до степен магистър“. Според г-жа Василева, ниското заплащане, неадекватното отношение на работодателите са довели до отлив от професията и напускане на професионалисти в чужбина. „Нужни са спешни мерки за спасяване на съсловието. Не може без лекари, но не може и без медицински сестри. 30 000 медицински сестри не достигат на системата, заплатите им са най-ниските в Европа“, каза още председателят на БАПЗГ.

Според д-р Ростислава Димитрова от БЛ, изключително важно е при бъдещи кризи спешната помощ да се намесва по-адекватно, а за хронично болниите пациенти лекарствата трябва да се изпращат в дома им, но за това е необходима нормативна промяна. „Информационната кампания за ваксините беше недостатъчна и неадекватна. Лекарите също не получаваха адекватна информация относно стандартите за лечение. Хората под карантина бяха стриктно наблюдавани от МВР, но абсолютно не бяха наблюдавани от медицинска гледна точка. Ковид кризата експонира проблемите на здравната система“, каза още д-р Димитрова. Тя призова за абсолютна дигитализация на здравната система и електронен здравен картон на пациентите, което ще изсветли разходването на средства и ще допринесе за по-качественото лечение. Модернизация на спешната помощ, стабилизиране на финансовото състояние на общинските болници и осигуряване на достойни условия на труд и заплащане на заетите в здравеопазването са другите ключови приоритети в програмата на БЛ, съобщи д-р Димитрова.

Теоретично може да се предполага, че могат да се осигурят болници само за ковид, но това практически са клиниките и болниците по инфекциозни болници, които за това са създадени, смята председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. „Не мисля, че е възможно в условията на огромна вълна да се разделят болниците на такива за ковид и такива за други пациенти“, категоричен бе д-р Маджаров. „Що се отнася до протокола, ясно е, че при старт на абсолютно ново заболяване, единен протокол дори в света нямаше. Има справочник за диагностика и лечение на ковид болни, който се базира на практиката в САЩ, Израел и Германия – той е преведен и е интерактивен, и може да се ползва напълно безплатно от сайта на БЛС“, каза още председателят на БЛС. Според него, за следващата потенциална вълна от ковид държавата трябва да осигури телемедицина, трябва да се осигурят дистанционни устройства за измерване на сатурация, кръвно налягане и други показатели, за да не се притеснява пациентът, че никой не го наблюдава. „Трябва в такава ситуация да се инвестира в телемедицина и в реанимация в болниците“, категоричен е д-р Маджаров.

Председателят на БФС проф. Асена Сербезова обърна внимание върху факта, че в условията на пандемия достъпът до медикаменти и медицински консумативи не е бил нарушен. Тя настоя за преглед на законодателството в областта на здравеопазването и за ускорена дигитализация на цялата система. „Необходимо е да знаем как се употребяват лекарствата. Какви изкривявания се получават при предписване и отпускане? Лекарите и фармацевтите трябва да имат информация с какво е лекуван пациентът, за да се избегнат нежелани лекарствени взаимодействия и т.н.“, каза проф. Сербезова.

Д-р Надежда Тодоровска от БЧК се присъедини към предложението за цялостен преглед на законодателството. Тя обърна внимание върху факта, че в системата на здравеопазване липсва онова междинно звено за грижа по домовете, което само БЧК поддържа към днешна дата. Става въпрос за центровете за домашни грижи за възрастни хора с хронични заболявания. „След много усилия през 2015 г. в правния мир влязоха здравно-социални интегрирани услуги, а след това бяха преместени към социалните услуги. Тези законови изменения бяха направени по примера на  Швейцария. В нашите центрове, където осъществяваме тези услуги, нито един от нашите потребители в ковид кризата не беше личен от регулярното внимание на медицински сестри и това не доведе до влошаване на състоянието им. Има региони, които не са привлекателни дори лични лекари да има, камо ли болници. Благодарение на центрове за домашни грижи, в такива региони задържаме медицински кадри. Моят апел е в следващия парламент да се обмисли как да се структурира системата на здравеопазване, така че в основата на пирамидата да стои извънболничната грижа, домашната грижа, телемедицината“, каза д-р Тодоровска.

„Докато дискутираме дългосрочните решение, винаги ни се налага да гасим пожари. Договина ни очаква пожар. Много случаи ще са по-сложни от тези, които бяха тази година, т.е. трябва да сме готови сега. Трябва да се предвидят конкретни мерки и необходимия ресурс, така че това предизвикателство да бъде посрещнато адекватно“, смята Деян Денев от ARPharM. Според него, здравната система се нуждае от активно управление, насочено към конкретни цели, които да могат да бъдат измерени. „Изключително важно е политическите партии да постигнат някакъв тип съгласие кои ще са целите, които здравеопазването ще преследва, как ще бъде измерван прогресът и какви ще са политиките и мерките за постигане на тези цели. Тогава вече идва стъпката с прегледа на законодателството. И най-важното – всичко това да е на базата на коректни данни! Българското здравеопазване не разполага с надеждни данни!“, каза Деян Денев.

„Най-същественият въпрос е, че клиничната пътека не е ясно за какво се харчи – колко за труд, колко за лекарства, колко за хранене… Кой както си реши директор, за такова си я харчи. Няма сигурност, че лечението, което получават пациентите, ще е качествено, докато няма стандарти за качество на лечението и не е ясно за какво се харчат пътеките. Стигна се дотам пациенти да си купуват кислородни апарати да се лекуват вкъщи“, възмути се адв. Пламен Таушанов от БАЗП. Според него, държавата е абдикирала ото управлението на кризата, като елементарно дори не е осигурила маски за населението и за здравните работници. „Минахме през излишна хоспитализация в кризата през ноември. Беше абсолютна безмислица всички болести да имат ковид отделение – особено там, където няма нужната апаратура и специалисти. Това е имитация на лекуване на пациенти и се точи касата. Не се финансираха основните болници, които посрещнаха ковид ситуацията, за разлика от други, които формално лекуваха, но всъщност си почиваха“, каза още адв. Таушанов. Той изрази подкрепа за настоящия здравен министър в опитите му да осветли картината около ковид-кризата и да се потърси отговорност за действия или бездействия, които са довели до завишената смъртност. „Докато не се изчисти въпросът за какво се харчи клиничната пътека, докато не бъдат върнати онези 1,5 млрд. лв. откраднати от НЗОК и докато държавата не започне да си плаща за осигуряваните от нея лица, дотогава финансирането ще е като сега“, категоричен бе адв. Таушанов.

Мира Ганова от DHI Клъстер изрази недоумението си, че в 21-ви век здравната ни система продължава да е далеч от модерните комуникационни технологии. „Тук не е идеята просто да дигитализираме хартиения носител и да направим едни архиви. Тук е необходима ясна точна визия за това как да оптимизираме процесите в здравната система. Внедряването на технологиите дава проследимост и прозрачност на процесите. Това позволява да се взимат информирани и ефективни решения за лечението. Национална здравна стратегия 20-30 дори още не е приета. Нямаме измерители, нямаме секторна стратегия, нямаме план за действие… Очаквам вече наистина да минем към един надпартиен консенсус да се направи един план за действие, който да направи системата много по-ефективна“, смята г-жа Ганова.

Вж. пълен видеозапис и стенограма.

_________________

[1] Проектът „Пациентският отговор срещу COVID-19“ се изпълнява от НПО с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основна цел на проекта е посредством проучвания, изследвания и активно пациентско участие Националната пациентска организация да подобри гражданското и пациентското включване в политиката срещу COVID-19. www.Activecitizensfund.Bg.