Подтеми, застъпени в дебата:

• превенция на социално-значимите заболявания и намаляване на вредата от рисковите фактори – тютюнопушене, алкохол, нездравословно хранене и др.;
• въвеждане на услугите по домашни грижи;
• въвеждане на общностните услуги;
• телемедицина

ИЗКАЗВАНИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ

Изправи се! Мутри вън!:

• Българските граждани живеят почти 7 години по-кратко от останалите европейци. Това се дължи на ниска профилактика, ниска здравна култура и непработеща система за профилактика, превенция и здравна просвета на населението. Необходимо е увеличение на практиките за профилактика и превенция.
• По отношение на социално значимите и предотвратими заболявания е нужно сериозно промотиране на здравословния начин  на живот още от училище. Както рекламираме българския туризъм, така държавата трябва да промотира здравословния начин на живот. Не чрез забрани, а чрез образование.
• Необходимо е да има повишен контрол на компетентните органи върху факторите на околната среда – въздух, вода и др.
• По отношение на телемедицината, у нас се видя в пандемията, че тя се извършва адхок. Консултациите се извършват по вайбър и други програми, не се използват модерните платформи, не се представят на национално ниво новите програми, които дават възможност дистанционно да се наблюдават показателите на пациентите. Необходими са серия от нормативни промени, които да дефинират телемедицината. Дистанционната терапия тепърва ще навлиза и тепърва трябва да има по-голяма информация за нея.

ГЕРБ-СДС:

• Убедени сме, че профилактиката е най-добрият начин за постигане на добро здраве на нацията. Инвестициите в профилактика са по-ефективни от инвестициите в лечение.
• Въведохме забраната за тютюнопушене и смятам, че това е постижение.
• Здравното образование е това, което ще даде възможност следващото поколение българи да бъдат приобщени към здравословните принципи на живот.
• Ангажимент на държавата е да следи и осигурява здравословна среда.
• Рразширяваме мрежата за домашни грижи по общини.
• Системата на общественото здраве през годините беше подценявана и това пролича особено в пандемията. Там трябва да се заложи на повече инвестиции.
• По отношение на достъпа на пациентите, в ситуацията на пандемия се наложи доста да се промени начинът, по който се комуникира с пациентите. Рецептата, изписана и на вайбър, също дава възможности, т.е. не виждам нищо лошо да се ползват всички системи.
• На въпроса на ARPharm – това се решава от Надзорния съвет на НЗОК. Въведохме възможността Сметната палата да прави доклад за дейността на НЗОК и да прави препоръки, така че да се увеличава контролът върху разходите за медикаменти.
• Процентът на реимбурсация предвиждаме да бъде увеличен, в консултация с медицинските специалисти по социално значими заболявания.
• По отношение на последния пациентски въпрос, нямам информация конкретно относно миастениягравис. Клиничните пътеки се договарят в преговорния процес между НЗОК и БЛС, така че там трябва да бъдат насочени усилията.
• По отношение на извънболничната помощ – през последните години средствата непрекъснато се увеличават.

БСП за България:

• Това е цял букет от проблеми, които се поставиха и от участниците днес. Самите числа показват, че няма ясно държавническо виждане – има дебаланс между болнична и доболнична помощ.
• Колкото до профилактичните програми и програмите за превенция, няма две мнения – те са изоставени, нямаме сериозна профилактична стратегия.
• Тук има един много сериозен въпрос – за отношението към пациентите с миастения. Това са пациентите с редки заболявания, пациенти, които подлежат на трансплантационно решение… тук, меко казано, нещата са незадоволителни. В момента активната трансплантационна политика е тотално стопирана. Тук превръщаме в медийно събитие една донорска ситуация, а в една Хърватия такива събития има по 2-3 всеки ден.
• Естествено, че хората са възмутени, че една рехабилитация трябва да продължи месеци, но няма никакъв начин това да се финансира. Нашите усилия затова са насочени към това болниците да не са търговски дружества. Говорим за реимбурсната политика – България е с една от най-късите реимбурсни листи. Толкова административни препъникамъни има по реализирането на тази политика, че ние и досега си стоим с 50% дофинансиране на медикаментите. Затова и искаме намаляване на ДДС, което или трябва да се нулира, или да се намали значително. Тези средства ще отидат в намаляването на цените на лекарствата.
• Всички тези въпроси подсказват, че е необходима коренна промяна в политиката на здравеопазването, за да има ефект.
• По отношение на вредностите, забранителните мерки не водят до резултат –  активната политика по убеждение е важна.

Демократична България:

• В отговор на Атлантическия клуб, в нашата програма нашите приоритети следват тези, които са на европейско равнище. Ако трябва да подходим систематично за премахване на големите разходи, това са основните групи рискови заболявания. Затова трябва да се работи за премахване на вредните фактори. Когато говорим как това може да стане, с дигитализация, и то – бърза.
• В здравеопазването няма разходи, а инвестиции в здраве. Колеги финансисти са изчислили, че само един от рисковите фактори харчи допълнително 350 млн. лв. от Касата, т.е. ако се справяме ефективно, можем да спестяваме и да инвестираме в други програми и подходи, като например, пациентите с миастениягравис.
• Не е необходимо да има клинична пътека за всички, а за конкретни центрове, които могат да направят това при ниски разходи и високо качество. Приоритетното дигитализиране на системата ще позволи да насочим финансовите ресурси там, където се върши най-много работа.

ВЪПРОСИ ОТ АУДИТОРИЯТА

Димитър Маринов, Български фармацевтичен съюз: Има едно много добро предложение за прехвърляне на пари от акцизи за здравеопазване. От години таксата за отпускане на реамбурсирани лекарства е без изменение, т.е. тя е константна. Едва 25% от финансирането от Здравната каса отиваше за лекарства, които са 100% реамбурсирани, а те са с 0% надценка за аптеката. 85% от парите, които Касата реамбурсира, аптеките нямат никаква полза. Това нарушава достъпа до пациентите до такива лекарства. Прогенеричната политика – имаше кръгли маси, работни групи… нищо не се случи. Миналата година, заради ковид, имаше предложение от МЗ, с оглед на това, че много лекарства трудно се намираха… Нещо предвиждате ли в тази насока?

Виктор Паскалев, Българска асоциация по хемофилия: От другите партии, които не ни дадоха отговор за участие в дебата, ние като пациенти получихме едно незаслужено неуважение от тяхна страна. Въпросите ми са няколко. Единият ми въпрос е за редките заболявания. От 3-4 години в България няма стратегия за редките заболявания, а тя е страхотно необходима за всички тях, за начина на финансиране на лечението и пр. Всички държави имат такива стратегии, но в България няма. Специално при редките заболявания има референтни мрежи за редки заболявания, но почти няма включвания в тях. Има голям напредък в лечението на редките заболявания, но въпреки това все още нуждите на пациентите остават незадоволени. Голям проблем е попълването на информацията в регистъра,  който съществува, но в него няма актуална информация. Тежестта за попълването е стоварена върху лекарите, при положение че голяма част от информацията я има в НЗОК. Тук идва отново мястото на електронизацията и свързването на регистрите. По този начин става неефективен самият регистър на редките заболявания. Що се отнася до тютюнопушенето, смятам, че ние твърде много сме се фиксирали върху него, но нищо не чуваме за употребата на наркотици, за качеството на храните, водата, въздуха…

Други получени въпроси:

1. Какви политики ще предприемат партиите, ако бъдат представени в следващия Парламент, за да гарантират устойчиво и приоритетно финансиране на лечението на социално-значимите болести – диабет, сърдечно-съдови и др.? Имайки предвид, че:

• през следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП (колкото са средно в ЕС5), или от 6 млрд. до 10 млрд. лв.
• действащото в момента законодателство прехвърля все по-голяма тежест върху фармацевтичната индустрия, която възстановява пълния размер на разходите на НЗОК над определения за съответната година бюджет за лекарствени продукти. Така може да се достигне до над 100% корекционен коефициент.
• в ситуация сме, в която по данни на ИАЛ за периода 2014-2017 година над 1500 медикамента са изтеглени от българския пазар основно заради икономическа нецелесъобразност.

2. Каква е конкретната програма на политическите партии за реално навлизане на електронното здравеопазване, за да се гарантира облекчен достъп на пациентите до терапия чрез електронни услуги?

• пациентите днес се сблъскват с хиляди формалности и нуждата от физическо присъствие за удължаване на терапия за болести, които са хронични и за цял живот, както е диабета например.

3. Какви са конктретните планове на политическите партии за устойчиво и приоритетно финансиране на лекарствената терапия на социално-значимите болести – диабет, сърдечно-съдови и др.?
4. Как ще бъде въведено електронно здраваеопазване, така че достъпът на пациентитес хронични и доживотни заболявания до лечение да бъде максимално улеснен – без нуждата от обикаляне, постоянно ходене до множество институции и др?
5. Кинка Славова (Фондация „Тромбофлебици в действие“ – Стара Загора): По повод превенция и профилактика , може да се включат и работодателите като имат ангажимент да осигурят лекар в предприятието , да това е стара практика , но нямали да е в помощ на личните лекари , защо да не се помисли по този въпрос ?
6. Irena Neshovska: Виждането на акад.Горчев по отношение на фамилните,семейни кадри? Медицината е сфера обслужваща фамилии, като специалисти. Голяма част от лекарите работят в чужбина,заради невъзможност да се реализират тук. Цели специалности са окупирани от определени хора!Каква ще бъде политиката им по отношение на желаещите да се развиват, добиват специалност и растат кариерно? Как ще ограничат масовата практика ,да се подкрепят определени фамилни медици? Все пак някой трябва да поема отговорност и да ни лекува!?