НПО ще инициира подновяване работата на много популярния, но прикрит и забравен през последните две години Консултативен съвет към Министерски съвет „Партньорство за здраве“

В България има много стратегии, програми, мерки и добри практики, включително за профилактика, насочени към ограничаване и проследяване на социалнозначимите незаразни хронични заболявания, но неработещи или такива с ниска ефективност. Това е изводът, който може да се направи от продължилата повече от 4 часа дискусия между пациентски лидери, експерти и специалисти по обществено здраве, организирана от Национална пациентска организация. Сред тези заболявания са сърдечносъдовите, инфарктът, инсултът, диабетът, хипертонията и др.

„Липсата на политическа воля и на адекватно разпределение на финансовия ресурс е основната причина ние да оставаме на 170 място в света по преждевременна смъртност от 190 страни“, обобщи проблема с високото разпространение в България на иначе напълно предотвратимите заболявания доц. д-р Наталия Ушева – зам.-декан на Факултет по обществено здраве към МУ Варна. Тя даде пример с рекламите, които стимулират хазартните игри, докато в същото време хазартната зависимост се превръща във водеща у нас след алкохолната.

Светослав Кирилов, ръководител на Асоциация „Солидарност“, която администрира Националната телефонна линия за наркотиците, отбеляза, че около 60% от обърналите се за помощ към специалистите са го направили заради една от двата вида зависимости. Той отчете още, че от 2019 г. проблемът с хазарта започва да става централен, но липсват добри практики за превенция, макар че по линия на Закона за хазарта се отделят достатъчно средства за това, но те не достигат до хората, които са пряко ангажирани с овладяване на проблема. От декември 2020 г. е спряна и работата на специалния регистър в НАП, който позволява хазартнозависими да се впишат в него с цел да се самоконтролират, като си забранят достъпа до хазартни игри. Поради недофинансиране много от специалистите напускат организациите, работещи със зависими. Той призова и за адекватно разпределение на средствата и по-голямо участие на МТСП в процеса на ресоциализация на хората със зависимости.

„Зависимостта е призната за болест от повече от 50 години, но у нас зависимите все още ги хвърляме в затвора, вместо да работим за рехабилитацията и реинтеграцията им“, отбеляза Станимир Хасърджиев от Национална пациентска организация, който беше панелист на дискусията. Той поздрави представителите на Министерството на здравеопазването и на Националния център по обществено здраве и анализи за приетата през 2021 г. Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести, но отбеляза, че пациентските организации и други заинтересовани страни не са били включени в разработването ѝ, което е базисен проблем.

В дискусията участие взе и Хуан Хосе Фернандес Ромеро, представител на Европейски пациентски форум, в който членува и Национална пациентска организация. Г-н Ромеро изтъкна необходимостта от по-голямо участие на самите пациенти в изграждането на политики и стратегии. „Обикновено на пациента му се казва какво да прави, но не се пита от какво има нужда“, обясни синтезирано той.

Според доц. Михаил Околийски, представител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас, пандемията от COVID-19 е взривила прикритието на много проблеми на българското общество, свързани със социалнозначимите заболявания. „Хипотезите са, че тази ужасяваща смъртност на дневна и седмична база се дължи точно на много високото разпространение на незаразните хронични заболявания в България“, изтъкна той. Доц. Околийски уточни, че за страната ни периодът е ключов, тъй като предстои приемането на Националния план за възстановяване и устойчивост, в който след препоръки от страна на СЗО е предвидено финансиране от 1 млрд. лв. за дейности по превенция на незаразните хронични заболявания, психичните заболявания, майчиното здраве. Очакванията са неправителственият сектор, представителите на пациентските организации да изискват от правителството приоритизиране на инвестирането на средствата с цел по-голяма ефективност на мерките.

Зам.-председателят на Български лекарски съюз д-р Николай Брънзалов обаче поиска по-голяма ангажираност на самите пациенти по отношение на тяхното здраве. Той уточни, че България има много добра система за превенция и проследяване на незаразните хронични заболявания – веднъж в годината има задължителен профилактичен преглед, вкарани са задължителни скринингови прегледи за рискови групи, страдащите от хронични заболявания, диспансеризираните пациенти имат право на 4 проследяващи прегледа през годината, но пациентите не се възползват от нея. „В предпандемичната 2019 г. едва 52% от пациентите над 18 години са посетили своя личен лекар за задължителния профилактичен преглед и тогава имаше бум. Последните две години процентът сигурно е спаднал. За диспансеризираните пациенти при 4 прегледа средно се използват 2.7“, отбеляза д-р Брънзалов. Според него пациентските организации могат много повече да помогнат, за да мотивират хората да изпълняват задълженията си по отношение на тяхното здраве, за да достигнат 100% профилактични прегледи и да се използват 4 прегледа за диспансеризираните пациенти.

Д-р Станимир Хасърджиев поиска да се направи анализ, за да се установи каква е причината хората да неглижират здравето си и да не се възползват от предвидените прегледи. Според него не трябва да се обвиняват пациентите, преди да се установят причините – дали е липса на достъп до здравеопазване или са други.

Участниците в дискусията се обединиха върху извода, че се налага устойчивост на финансирането, засилване на общите действия между Министерство на здравеопазването, общините и неправителствения сектор, който да участва по-активно в изграждането на политики. „Трябва да седнем да работим, да си направим нашите планове и те да не са само на хартия, а да са работещи“, обобщи Станимир Хасърджиев.

Запис на дискусията може да бъде изгледан във Фейсбук страницата на Националната пациентска организация