Националната пациентска организация проведе тематично събитие, посветено на инфекциозните болести и сексуалнопреносимите инфекции

Загубени десетилетия за изготвянето и приемането на национални програми за борба със социалнозначими инфекциозни заболявания, затруднен достъп до навременно лечение, ограничаване на възможността за прилагане на ефективни терапии чрез ненужни изисквания. Това са само част от сериозните проблеми на родното здравеопазване, върху които беше акцентирано по време на онлайн конференцията „Здравеопазване след пандемията – докъде сме в контрола и превенцията на инфекциозните заболявания“. Форумът беше част от Десетия национален конгрес на пациентските организации, организиран от Националната пациентска организация.

„По време на пандемията проблемите на пациентите с инфекциозни болести също бяха някак заметени, тъй като болниците бяха ангажирани с ковид болните“, отбеляза д-р Иван Вецев, председател на Националната пациентска организация. В ролята си на модератор на конференцията и проф. Тодор Кантарджиев – дългогодишен директор на Националния център за заразни и паразитни болести, отчете, че изпълнението на програмите за контрол на инфекциозните заболявания е било сериозно затруднено от пандемията. Но според него сега е моментът да се направи всичко необходимо те да станат още по-добри.

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев представи информация за националния отговор за борбата с ХИВ, вирусен хепатит и туберкулоза чрез национални програми, инициативи на държавата, ваксинационни програми. „Истината е, че не мога дори при най-добро желание да кажа, че превенцията и промоцията на здраве са в основата на нашата медицинска дейност“, призна той. И изчисли, че средният период от възникването на идеята, от избистрянето ѝ, създаването на работна група, нейната работа, представяне на варианти, обсъждането им, изпращането за вътрешни и външни съгласувания и евентуалното приемане от Министерския съвет на една национална програма отнема между 8 и 10 години. Доц. Кунчев отбеляза, че дори програми, които стартират добре, преминават на етап на напълно формално изпълнение или изпълнението им се поставя под въпрос заради намаляване или отказ от финансиране. Унищожават се работещи системи, тъй като след изтеглянето на международните донори, финансиращи програмите за ХИВ и туберкулоза, не е постигнат плавен преход към държавно финансиране.

„Тези усилия за създаване на програмите са свързани и с големи унижения, защото и НЗОК, и част от ръководещите и вземащите решенията мислят едва ли не, че с пълни шепи искаме да бъркаме в парите на Касата. Ама те са за хората, те винаги  водят до поевтиняване, защото колкото по-малко болни, по-евтино ще е и на Касата, и на обществото. Ще има по-малко страдания, по-малко смърт“, допълни проф. Tодор Кантарджиев.

Според доц. Ангел Кунчев вероятно 10 – 15 години ще се правят анализи как ковид пандемията повлия на други сектори в здравеопазването. „Това, което е ключово за мен, е един спад в доверието не само в самата ковид ваксина, но във ваксините въобще“, отбеляза доц. Ангел Кунчев. След като изнесе данни за сериозното намаляване на ваксинационното покритие за различни заболявания от 2010 г. до 2020 г., главният държавен здравен инспектор обобщи: „Единствената ваксинация, която е над 90%, това е срещу туберкулозата. По всички други сме паднали под 90% покритие. Още две-три години по този начин и ние си образуваме следващата епидемия“.

Клиничният отговор в борбата с ХИВ, вирусни хепатити и туберкулоза представи проф. д-р Красимир Антонов. „България разполага с всички медикаменти за лечение на вирусни хепатити. В лечението на Хепатит С е направена революция и вече има лечение за напълно изчистване от вируса. Но терапията, която е към НЗОК, за съжаление е обвързана с толгова много изисквания, че реално пациентите нямат достъп до нея“,  смята той. Той отбеляза, че Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити в Р България е базирана на целите на Световната здравна организация за достигане до 2030 г. на 90% диагностика на Хепатит Б и С и 80% лечение на тези пациенти. За да може България да се доближи до изискванията на Световната здравна организация трябва средно да се лекуват около 5000 души с Хепатит С, а до лечение достигат едва около 500, показват представените от проф. Антонов данни.

Силвана Лесиндренска, председател на сдружение „ХепАктив“, подкрепи проф. Антонов с данни: Малко над 300 000 души в България имат Хепатит Б и С, но поради липсата на скрининг са достигнати много малка част от тях. Само един процент от хората с Хепатит С, които са около 87 000, се лекуват, а от тези с Хепатит Б (около 227 000) на лечение са едва около три процента. Основните причини за това са липсата на достоверна информация, ненавременно насочване към медицински грижи и лечение и усложнен достъп до тях. „Личните лекари не насочват за лечение, защото смятат, че заболяването е нелечимо. За достъп до лечение за Хепатит С се изисква предварително шестмесечно проследяване, защото може пациентът да е с остър хепатит и да не получи лечение, но това може да се установи веднага, а в същото време се забавя терапия. А за Хепатит Б се изисква задължителна чернодробна биопсия, която е стряскаща за хората и абсолютно ненужна манипулация. Всяка година се водят дела срещу НЗОК да отмени това изследване, но то е много скъпо и никой не иска да се откаже от него“, смята Лесиндренска. Тя съобщи скандални причини за отказ от лечение заради разминаване в информацията за ръст и тегло на пациента например.

„У нас нелечимите болести са тачени и финансирани. За съжаление Хепатит С стана лечим и сега се сблъскате с това да се направи всичко възможно да не се лекува тази болест“, отговори проф. Тодор Кантарджиев на въпроса колегата си проф. Антонов защо НЗОК харчи милиони за безсмислени диагностики и не приема предложенията на специалистите, които биха намалили тези разходи.

Д-р Ивайло Паков от МУ Плевен представи данни за ефекта на антиретровирусната терапия, която превръща живота с ХИВ във възможен и пълноценен. Той отчете, че вече има родени 6 – 7 неинфектирани бебета на пациенти, подложени на терапията, защото ХИВ не се предава чрез полов контакт със инфектиран с ХИВ, който е на терапия.

Момчил Баев, ръководител на програмата „Сексуално здраве и ХИВ“ на фондация „Сингъл степ“, представи опита ѝ в скрининга, лечението и контрола на пациентите, живеещи с ХИВ в Блъгария, чрез дейността на кабинетите за скрининг чрез анонимни изследвания. Той отбеляза, че в условията на КОВИД-19 броят им е намалял и те вече са само 11 в цялата страна със силно редуцирано работно време, като в София кабинетът все още не работи. Притеснителен е фактът, че около 20% от регистрираните случаи са на чужди граждани, които нямат достъп до лечение у нас.

Проблемите пред диагностиката на половопредаваните болести представи Ива Филипова, главен асистент и доктор по микробиология. Единият е свързан с рядкосрещаните инфекции, за които лабораториите нямат интерес да влагат ресурс за изследване и те не могат да бъдат открити навреме. Другият риск е появата на резистентност към антибиотиците на някои инфекции. Тя пречи на лечението им и води до увеличение на заболеваемостта, което влияе върху репродуктивното здраве. Д-р Филипова посъветва да не се използват антибиотиците без направено микробиологично изследване за резистентността на щама към тях.

Като много сериозен проблем беше отчетена липсата на пеницилин, с който се лекува една от най-разпространените инфекции, предавани по полов път – сифилисът. Според Александър Миланов от Националната пациентска организация тази инфекция става неконтролируема поради липса на места за проследяване и лечение в България. „Отказваме се от евтините и ефективни антибиотици. Имаме си обаче скъпи и неефективни. Да се сърдим на Александър Флемингу че не е искал патент за лекарството си. Сега щеше да е скъпо и да имаме много от него“, съвсем сериозно отбеляза проф. Тодор Кантарджиев и допълни, че България е втората страна в Европа, която още преди 100 години е била изградила диспансери за контрол на сифилиса.

За предизвикателствата при работата на „терен“ в Сливен и Ямбол за откриване на туберкулоза разказа  Кина Асенова от фондация „Болни от астма“. Заболяването се оказа поредното, което „изчезва“ по време на пандемията, поради липсата на достъп до целевите групи, но с активизирането на дейността на фондацията, отново започват да се откриват много случаи.

„Очевидно интересът на всичко, което е правено дотук, не е бил пациентът, обществото, здравето, а някакъв друг интерес. И трябва да действаме много бързо, за да си оправим покрива, за да не тече и да не ни се срути къщата. Защото сега той тече много здраво“, обобщи дискусията д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на Националната пациентска организация.

Пациенти и лекари се обединиха около идеята на база дебатите да бъде изготвен доклад, в който да се очертаят проблемите в краткосрочен и дългосрочен план, да се предложат решения и да се обоснове необходимостта от продължаване на програмите. Докладът ще бъде изпратен до министъра на здравеопазването, но беше отбелязано, че решенията не зависят само от него. Д-р Хасърджиев отбеляза, че затова е изискано от министъра да бъдат свикани консултативните съвети по всички социалнозначими инфекциозни заболявания, за да се търсят общи решения на проблемите.

 

Цялото събитие можете да видите тук: