Подтеми, застъпени в дебата:

• правото на всички български граждани да имат равен достъп до качествено здравеопазване;
• проблемите пред здравноосигурителния модел в България (висок процент здравнонеосигурени лица);
• електронно здравеопазване, което да обезпечи и намали натиска върху здравната система в условията на пандемия;
• регулации, инвестиции и капацитет за електронно здравеопазване;
• персонализираната медицина като ефективен подход при лечението на заболяванията.

ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ

Изправи се! Мутри вън!:

• Организация, кадри и оборудване – това са ключовите неща, но по всички тях има тежки дефицити в България. Имаме ограничен достъп до здравеопазване.
• Пациентите у нас доплащат най-много в ЕС. Това е икономическа бариера пред най-уязвимите граждани. Особено в малките населени места има силно ограничен достъп до здравеопазване. В много населени места няма аптеки и зъболекари, а където има болница, обикновено е в тежко финансово състояние и липса на медицински специалисти.
• Налице е сравнително ниско качество на медицинските грижи. Във фокуса не е здравето на човека, а усвояването на средства от НЗОК. Имаме двойно по-висока детска смъртност от средната в ЕС. Имаме ниска ефективност –  катастрофални са здравните ни показатели, нямаме критерии за контрол на качеството на медицинската помощ, а от пациентите практически нищо не зависи.
• Човешките ресурси в системата на здравеопазването са на ръба.
• Необходими са многобройни промени в здравната система: 1. Увеличаване на публичните средства за здравеопазване при еднакво третиране на всички осигуряващи се лица. 2. Създаване на държавен фонд, който да поеме здравното осигуряване на доказано социално слаби граждани. 3. Намаляване до минимъм на доплащанията и реформа в здравноосигурителната система. Приемане на стратегия за преобразуване на лечебните заведения и паралелно здравно застраховане. 4. Въвеждане на модерни методи за остойностяване и увеличаване на ефективността в системата на здравеопазване. Подкрепа на съществуващите лечебни заведения в малките общини. 5. Намаляване на административните процедури за разкриване, преобразуване и закриване на лечебни заведения.

ГЕРБ-СДС:

• Ако не беше тази  пандемия, ние нямаше да водим този разговор. От 2007 г. говорим за реформи в здравеопазването – събираме се и нищо не правим. Благодарение на тази пандемия имаме друг начин за решение на този проблем.
• Много важно е да стабилизираме системата. Трябва да изчакаме този трус и тогава да решаваме проблемите. Това трябва да бъде дългосрочна стратегия. Ние сме стъпили стабилно в момента и то е видно. Виждам как здравната система издържа теста.
• Българските граждани трябва да знаят, че има една стабилност и тя е много важна.
• Наистина пациентът трябва да бъде поставен в центъра на системата. Затова е много важно да говорим за качество на здравеопазването, да се преодолеят регионалните дисбаланси. Трябва да бъде запазен и надграждащ се здравноосигурителният модел.
• Трябва да се работи в посока финансова стабилност на системата.
• Трябва да има гарантирано повишаване качеството на живот и профилактика на здравето.

БСП за България:

• Основните предложения в програмата за здравеопазване на БСП отговарят на сериозните въпроси, които си поставят българските граждани в момента.
• Практически няма равен достъп до квалифицирана и качествена медицинска помощ на българските граждани. Това важи особено за социално значимите заболявания, които са и основна причина за смъртността. Основна причина за смъртността и през 2020 г. не е Ковид-19, а социално значимите забобявания.
• Ние държим много на регионализацията и развитието на висококачествени звена във всеки регион на България. 80% от болниците в момента се намират в 4 града в България. Това ясно говори за невъзможността за достъп до качествено здравеопазване. Има пълен дебаланс. Има закрити стратегически отделения в областни болници.
• На второ място, коренна промяна в лекарствената политика. Ние доплащаме до 50% от всички лекарства и консумативи от джоба на българина и напрактика удвояваме разхода за здравеопазване. Затова искаме намаляване на ставката за ДДС за лекарствата.
• На следващо място, това е грижата за кадрите – тяхното справедливо заплащане, премахване на огромната ножица между доходите на кадрите. Пандемията показа, освен че България не се справи с ваксинирането, смъртността и тестването, но не се справи системата и с това, че тя не успя да реагира с бърнаута на кадрите.
• Бълниците не могат и никъде в света не са търговски дружества, дори в най-десните политики в света.

Демократична България:

• Предлагаме да създадем една подкомисия към здравната комисия, която да е с фокус върху здравния консенсус. В тази подкомисия да има асоциирано членство и на извънпарламентарни сили, но и на пациентски и работодателски организации.
• Здравето на индивида и общественото здраве са основен приоритет.
• Приоритетно трябва да се работи върху електронизацията на здравната система, за да видим къде инвестициите в здравеопазване вършат най-много работа и да се фокусираме върху тях, но също и да приоритизираме важни компоненти в здравеопазването, като детското и майчиното здраве.

ИЗКАЗВАНЕ ОТ АУДИТОРИЯТА ОТНОСНО ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА

Клъстер по дигитални иновации:

• Това, което прави впечатление, е че се дефинират конкретни стъпки, без да има написана стратегия за това, вкл. кой е отговорен за тях. р
• Изготвихме рамката на секторната стратегия за дигитализация в здравеопазването.
• Дигитализацията се смята  все още за страничен процес на здравеопазването. 

ОТГОВОРИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ ОТНОСНО ЕЛЕКТРОННОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Изправи се! Мутри вън!:

• Всички говорим за самата дигитализация, за самия процес и за архитектурата, но най-важното е самите пациенти да искат да използват системата.
• Изобщо трябва да започне кампания за създаване на доверие към електронните системи в здравеопазването. Трябва самите медицински специалисти да бъдат обучавани в дигитализация и по този начин да създават доверие у пациентите. Още в университетите трябва да се обучават лекарите за дигиталното бъдеще. Трябва да се разглеждат аспектите за безопасността на пациентите.
• Идеята за въвеждане на е-здравеопазване може да спомогне много за развитието на медицината.
• Това не е задача само на само на правителството, нужен е голям обществен консенсус, който да преминава и през кампания за повишаване на доверието у пациентите. Оттук-нататък с колкото се може по-голям консенсус с участието на специалисти и пациенти да се обсъждат въпросите за дигитализацията. Трябва и самите лекари да имат доверие към дигитализацията, защото все още има сериозна съпротива срещу преминаването от хартия към електронна обработка на данните.

ГЕРБ-СДС:

• Имаме опит вече във въвеждането на електронното здравеопазване, защото беше приоритет и в предходния мандат. Отделни елементи вече функционират, но цялостен обмен на данни все още не сме постигнали.
• Проблемът идва в практическата реализация. Предизвикателството ковид-19 даде тласък на въвеждането на ИКТ. За кратко време се създаде информационната система за ковид, електронния болничен лист, електронната рецепта и електронното направление. Всичко това трябва да се свърже помежду си, да се създаде електронно пациентско досие, да се създадат регистри в здравеопазването. Това ще постави наистина пациента в центъра на системата, ще освободи време на медицинските специалисти, ще подобри диагностиката. Затова инвестициите в тази насока трябва да продължат.
• Факт е и съществуването на електронна система за наблюдение на дефицитните медикаменти и да се забранява паралелната търговия с тях. Надяваме се в следващия управленски мандат всички тези системи да бъдат свързани помежду си.

БСП за България:

• От 30 години демокрация в България 10 години за управлението на здравеопазването носи една политическа сила. Да си разменяме пожелания, че трябва да припознаем тази мечта, не може да се случи. При положение че последните 4 години не се говори сериозно за дигитализация в здравеопазването.
• Имаме електронни рецепти, които могат да бъдат предоставяни в по-малко от 30% от аптеките.
• Трябва да се поеме политическата отговорност за несвършената работа. Опитът ни в парламента показва, че ако искаме да провалим една идея, трябва да създадем комисия или подкомисия. Това е грижа на държавата, на правителството. Да не пропускаме електронните търгове за медикаменти, защото там се източва сериозен ресурс.
• Основните неща, които трябва да се случат, и това е въпрос на държавна политика, а не на готови модели, тъй като това опира до национална сигурност. Държавата трябва да впрегне всичките си възможности, така че да се поздравим с успех в рамките на обозримо бъдеще, а не след четири година отново да се съберем да си говорим за мечтаното електронно бъдеще.
• Една значителна част от работното време на българските лекари отива в изпълнение на безумни изисквания за подаване на информация, която често е абсолютно непотребна. Ако наистина имаше електронно следене на дефицита на лекарства, защо изчезнаха преди няколко месеца нискомолекулярните хепарини? Системата на НЗОК, МЗ, НОИ, НСИ, ако щете и на митниците, тлябва да  говорят  една с друга. Това е държавен проблем, а не на един или друг специалист. Когато това се случи, ще можем да се поздравим с ефективна електронна система в здравеопазването.

Демократична България:

• Трябва да имаме ясна стратегия, която да е консенсусна между всички политически партии. Дали може да бъде постигнат такъв консенсус? Със сигурност във всяка една политическа програма има припокриващи се приоритети. Приветстваме това, което са направили от Дигиталният клъстер, и това трябва да е ядрото, на което да стъпим.
• Електронното здравно досие може да стане до една година, ако има политическа воля това да се случи и да се работи активно.
• Всички искаме електронизация и прозрачност на системата, но има много фактори, които пречат на това.

ИЗКАЗВАНИЯ ОТ АУДИТОРИЯТА

Екатерина Димитрова, Атлантически клуб България, младежка организация: Създаване на мапинг на най-опасните зони в света, електронни здравни платформи и др. са основният ни фокус – превенция на бъдещи пандемии и инвестиране в здравето на населението на стратегическо ниво. Интересува ни мнението на кандидат-депутатите за превенцията и намаляването на вредата от рисковите фактори като тютюнопушенето, мръсния въздух и др. Какви са вашите иновативни идеи да се работи именно в посока намаляване на вредата от тези рискови фактори?

Деян Денев, ARPharm: От една страна, отчитаме постиженията на здравеопазването през последните години, от друга, отчитаме и дефицитите, които трябва да наваксаме. Моят е въпрос е по отношение на лекарствената политика. През последните години лекарите разполагат с по-добър инструментариум в тази посока. Българските пациенти получават това, което българските лекари им изписват. Можем ли да работим заедно с политическите сили в посока на преодоляване и ограничаване на тенденцията за прехвърляне на разходите на НЗОК към фармацевтичните компании?

Евгени Тасовски, БГ Фарма: Както знаете, българинът доплаща най-много за лекарства за лечение на социално значивите заболявания. Включва ли във вашите програми, освен намаляването на ДДС за лекарства, мерки за повишаване процента на реимбурсация на лекарствата за масовите социално значими заболявания?

Ирена Нешовска, Фондация „Миастениягравис“: При нас няма финансиране на лечението! Обръщам се персонално към д-р Дариткова. Пациентите с миастениягравис болниците не ги искат, защото по тези пътеки не се плаща. Няма платено лечение. Говорим за липса на съвременни стандарти.